ОЧИТЕ  ГОВОРЯТ

По устните нареждат се кристалчета от лед.

Едно до друго се подреждат. Невидима, магическа ръка

със пресметлива точност реди мозайка ледена.

Замръзват устните. И думите посипват се със скреж.

Изречените думи за любов. От устните,

доскоро топли...

Как живи са единствено очите. И погледът - кафява синева –

стопява тържеството на мълчанието.

Мозайка ледени кристали. Със пресметлива точност наредена

върху устните.

Замръзнали цветя са думите. За любовта –

лавина сребърна, затрупала сърцето и пресякла дишането.

Остават незамръзнали очите - загледани нагоре, към синят

прозрачност на безкрая...

Говорещ взор на зеници искрящи - за

любовта.

Отминала като вихрушка ледена - сърце и устни овършала.

Нестигнала ръцете. Извиват се преплетените пръсти.

Към слънцето угаснало с безмълвен вик е тайнственият танц.

Във вените

кръвта пулсира под ритъма на музика без думи.

Танцуващи ръце, поели топлина от устните замръзнали и

вледененото сърце. Доскоро топли от ЛЮБОВ.

И само две очи... Със взор - кафява нежност, пронизали

мълчанието...

Говорещи очи - на древния език...

За ЛЮБОВТА.

 

Отпивам влага блеснала във мъжките очи.

Отново заблестявам!

Изпивам кълбовидна мълния, стаена

във протеклата сълза.

Отново ми горчи!

Напивам се от мъжкото безсилие във силата,

с която ме задържаш

в настоящето.

Димът от недопушената ти цигара ме задържа. Във въздуха изписва твоето:

,,Обичам те”.